Pages

Tuesday, September 20, 2016

Срам ме е, ама търпя

'Начи, запътила съм се с пълна пара към редовното блогване с тая честота от един пост на година, дето я поддържам. 
Ама пък, от друга страна, във всички статии със съвети за блогване се споменава, че е по-важно не да пишеш често, а да пишеш с еднаква честота, тъй че ЕТО, БЕ, ИЗПЪЛНЯВАМ УКАЗАНИЯТА ТОЧНО!
Обикновено хората се надъхват да започват с нови начинания/довършват започнатото около Нова година, за мен, изглежда, това време е някъде в началото на есента, ако се съди по последния ми пост. Не че не се ръчкам от има-няма половин година да хвана да пиша в тоя клет изоставен блог...
Anyway... Какво стана през годината, в която отсъствах? Ако си спомняте, в последния си пост мрънках като пикла се оплаквах, че с Иван не можем да си намерим подходяща квартира. Е, този проблем се реши. Определено не мога да кажа, че е апартаментът на мечтите ми, но пък хазяинът е доста свестен и разбран човечец и най-важното, позволи ни да си вземем домашен любимец. Иии ето го резултатът:



Това е my bitch Губи. Другия месец ще стане на година и е най, ама най-доброто решение, което някога съм взимала. Може би след Иван. Или не. А бе, на кантар са. ;) С нея съм малко като тия досадните млади майки - имам 500+ нейни снимки на телефона, които във всяка част на денонощието съм готова да показвам на всеки, който желае и който не желае, и мога да говоря за нея с часове - къде спи, какво яде, кои мебели е изяла... Такива неща. Мда, точно толкова съм зле.
Та така, мили мои (трима) читатели, да се надяваме, че оттук нататък вдъхновението ще ме връхлита поне маааалко по-често (викам, поне два пъти в годината, а?) и ще посъживя малко тоя умрЕл блог. Очаквайте включване. Т'ва, ако сте търпеливи.

No comments:

Post a Comment