Pages

Thursday, September 29, 2016

Random September Thoughts




Всички в блогосферата много се радват и се вълнуват, че есента дойде. За малко да се развълнувам и аз. Mа после се сетих колко мразя да ми е студено.

Нескопосаните шеги настрана, ама добре, че има сума ти почивни дни през септември, че да направи прехода между сезоните по-поносим за мен. Даже си взех малко отпуск в началото на миналата седмица, че да си я съединя към празниците. Какво правих с толкова много почивни дни наведнъж, ще попитате? НИЩО! Сигурно съм някакъв крайно скучен човек, но любимите ми отпуски са тези, през които не пътувам никъде, не правя нищо, седя си вкъщи, пия кафета/бири/вино, чета си книжки, гледам филми и толкова. За 2 дни отскочих до родния град, защото не се бях виждала с нашите от юни, което, като се изключат редовните расистки изказвания на баща ми, мина доста безпрепятствено приятно.
Няколко рандъм мисли от/за септември, който беше доста мил с мен:


-      гледайте “When Marnie Was There”. Better yet, гледайте ВСИЧКО на Studio Ghibli, до което можете да се докопате – досега няма нещо тяхно, от което да съм останала разочарована; 
-       септември ме кара да слагам канела на всичко; веднъж сложих канела на спагетите; една дума – недейте; 
-       Губи (дакелът ми) мрази да се разхожда на дъждовно време точно толкова, колкото и аз, и това е още една причина да я обичам; 
-       като се вземат предвид всички снимки и снимчици на есенни листа, чаши кафе на фона на нечии чаршафи и уютни усамотени къщички, дето се скъсах да реблогвам в Tumblr, има някакъв вариант дълбоко в мен да дреме един Autumn Lover (ама много дълбоко!) 
-       изведнъж заобичах вино и ако това не е доказателство, че понякога стават чудеса, не знам кое е; 
-       имам нужда от повече красота в живота си; опитах се да измисля как да го кажа по друг начин, че да не звучи толкова cheesy, ама не мога, so cheese it is.


Bye, September!

Tuesday, September 20, 2016

Срам ме е, ама търпя

'Начи, запътила съм се с пълна пара към редовното блогване с тая честота от един пост на година, дето я поддържам. 
Ама пък, от друга страна, във всички статии със съвети за блогване се споменава, че е по-важно не да пишеш често, а да пишеш с еднаква честота, тъй че ЕТО, БЕ, ИЗПЪЛНЯВАМ УКАЗАНИЯТА ТОЧНО!
Обикновено хората се надъхват да започват с нови начинания/довършват започнатото около Нова година, за мен, изглежда, това време е някъде в началото на есента, ако се съди по последния ми пост. Не че не се ръчкам от има-няма половин година да хвана да пиша в тоя клет изоставен блог...
Anyway... Какво стана през годината, в която отсъствах? Ако си спомняте, в последния си пост мрънках като пикла се оплаквах, че с Иван не можем да си намерим подходяща квартира. Е, този проблем се реши. Определено не мога да кажа, че е апартаментът на мечтите ми, но пък хазяинът е доста свестен и разбран човечец и най-важното, позволи ни да си вземем домашен любимец. Иии ето го резултатът:



Това е my bitch Губи. Другия месец ще стане на година и е най, ама най-доброто решение, което някога съм взимала. Може би след Иван. Или не. А бе, на кантар са. ;) С нея съм малко като тия досадните млади майки - имам 500+ нейни снимки на телефона, които във всяка част на денонощието съм готова да показвам на всеки, който желае и който не желае, и мога да говоря за нея с часове - къде спи, какво яде, кои мебели е изяла... Такива неща. Мда, точно толкова съм зле.
Та така, мили мои (трима) читатели, да се надяваме, че оттук нататък вдъхновението ще ме връхлита поне маааалко по-често (викам, поне два пъти в годината, а?) и ще посъживя малко тоя умрЕл блог. Очаквайте включване. Т'ва, ако сте търпеливи.