Pages

Sunday, February 1, 2015

Наскоро прочетох... "Бриджет Джоунс: луда по онова момче"


ВНИМАНИЕ!!! Този пост съдържа спойлери!

Ако не сте чели поредицата за Бриджет Джоунс, дело на британската писателка Хелън Филдинг, то със сигурност сте гледали поне единия от двата филма, направени по книгите, „Дневникът на Бриджет Джоунс“ и „Бриджет Джоунс: на ръба на разума“. Третата книга от поредицата, а именно „Бриджет Джоунс: луда по онова момче“ излезе на българския пазар в средата на миналата година, а в началото на тази година и аз успях да се докопам до нея и да я прочета. 

Е, по-добре да не бях.

Защо бе, Хелън? Защо бе, Филдинг?

Заварваме Бриджет на 52 години, с две деца и вдовица. Thats right, folks – вдовица. Щото любимият на всички Марк Дарси бил загинал в автомобилна катастрофа. Затова пък оня мазник Даниъл, същият, който в първата книга се опита да злепостави Марк с лъжите си, а във втората направи опит да вкара Бриджет в леглото си отново и не му се отвори парашута, защото тя завари проститутка в хотелската му стая, си е жив и здрав, и не само това, ами и става ясно, че се бил сдобрил с Марк и понастоящем е кръстник на децата. TOTALLY makes sense!



Но абсурдите не свършват дотук. Въпреки че феминистката в мен леко се бунтуваше, все пак не беше трудно да повярваш в образа на трйисет-и-нещо-годишната Бриджет от предишните две книги – уплашена, че ще си остане стара мома, и решена на всяка цена да си намери мъж. Дали е също толкова достоверно обаче, че петдесетгодишната Бриджет, вдовица с две деца, е на абсолютно същия акъл? Ми...не. Ама според Хелън Филдинг то си е напълно в реда на нещата, очевидно.

Нашата героиня се регистрира в Туитър (като всеки ден обсесивно информира колко последователи има, защото явно това е много важно), откъдето се запознава с близо тридесетгодишния Рокстър, който през цялото време се държи като деветнайсетгодишен пикльо. Останалата част от книгата се състои, общо взето, от чуденията на Бриджет къде да разкара децата за една-две вечери, за да може да се чука с младото си гадже. И като стана дума за децата, егати майката трябва да си, та непрекъснато да забравяш я да ги вземеш от училище, я да ги закараш някъде, където си им обещала, че ще идат, я пък да не забелязваш, че ръката на дъщеря ти е инфектирана (да, имаше и такъв момент), защото си прекалено заета да си броиш последователите в Туитър и да се чудиш зашо гаджето ти не ти е отговорило на смс-а.

В заключение, ако искате да си останете със спомена за сладката, симпатична и леко непохватна Бриджет Джоунс, която познаваме от досегашните филми и книги, по-добре прескочете тази книга.