Pages

Wednesday, September 23, 2015

Life Update (за всичките ми трима читатели!)

Ем' така, де... Викам със завръщането на есента да хвана да се завърна и аз, а?

Наскоро се сетих за съществуването на тоя блог и хванах, че си го препрочетох. И знаете ли какво? Забавно е да си спомниш какво си мислил една година (примерно) по-рано и да наблюдаваш как, въпреки че си си въобразявал, че нищо не се е променило за това време, всъщност се оказва, че има доста сериозни различия в начина, по който би се изразил днес. Това дали означава, че прогресирам? Или че...регресирам? А бе... промяна да има.

(But seriously, надявам се все пак да прогресирам.)

Та, ако не за друго, то в името на проследяването на собственото си развитие (Или регрес? Ми к'во сега, харесва ми тая дума, изискана е!) мисля да продължа да водя този блог. Пък и не ми се иска това да бъде n-тият блог, който започвам и зарязвам. Винаги ми е харесвало да пиша, колкото и хаотично да го правя, и това надали ще се промени (и харесването, и хаотичното).
Та...какво се случи с мен, докато отсъствах от блогосферата?

Not much.

And yet, so much.

Най-значимото може би е това, че с Ивам решихме, че ни е време да живеем заедно и съответно започнахме да издирваме квартира.

Което пък се оказа един малък кошмар.

Щото ако още един път чуя: "Ми апартаментът от обявата вече е зает, но можем ли да ви предложим подобен апартамент в *insert here квартал на противоположния край на града от това, което ми трябва*"... Е МИ ЩЕ КРЕЩЯ!!! За какво, по дяволите, сте я оставили тая обява, щом вече не важи?!? Освен защото искате такива доверчиви шматки като мен, дето все още вярват, че т'ва са действителни обяви, да ви звънят и съответно да им предлагате апартаменти, които от години не можете да продадете явно, нали...

...Егати изречението съставих. Sorry, мили хора, малко съм емоционална на тая тема. Разбираемо е, мисля.

Брокерите не са хубави хора.

Или поне ако има брокери, които са хубави хора, то още не съм се свързала с тях.

Ако това нещо в момента го четат брокери, които са хубави хора, извинявам се и се надявам все някога да се свържа с вас.

Защо всеки път, когато имам намерение да пиша "кратък" ъпдейт, се получава егати чаршафът?

Sunday, February 1, 2015

Наскоро прочетох... "Бриджет Джоунс: луда по онова момче"


ВНИМАНИЕ!!! Този пост съдържа спойлери!

Ако не сте чели поредицата за Бриджет Джоунс, дело на британската писателка Хелън Филдинг, то със сигурност сте гледали поне единия от двата филма, направени по книгите, „Дневникът на Бриджет Джоунс“ и „Бриджет Джоунс: на ръба на разума“. Третата книга от поредицата, а именно „Бриджет Джоунс: луда по онова момче“ излезе на българския пазар в средата на миналата година, а в началото на тази година и аз успях да се докопам до нея и да я прочета. 

Е, по-добре да не бях.

Защо бе, Хелън? Защо бе, Филдинг?

Заварваме Бриджет на 52 години, с две деца и вдовица. Thats right, folks – вдовица. Щото любимият на всички Марк Дарси бил загинал в автомобилна катастрофа. Затова пък оня мазник Даниъл, същият, който в първата книга се опита да злепостави Марк с лъжите си, а във втората направи опит да вкара Бриджет в леглото си отново и не му се отвори парашута, защото тя завари проститутка в хотелската му стая, си е жив и здрав, и не само това, ами и става ясно, че се бил сдобрил с Марк и понастоящем е кръстник на децата. TOTALLY makes sense!



Но абсурдите не свършват дотук. Въпреки че феминистката в мен леко се бунтуваше, все пак не беше трудно да повярваш в образа на трйисет-и-нещо-годишната Бриджет от предишните две книги – уплашена, че ще си остане стара мома, и решена на всяка цена да си намери мъж. Дали е също толкова достоверно обаче, че петдесетгодишната Бриджет, вдовица с две деца, е на абсолютно същия акъл? Ми...не. Ама според Хелън Филдинг то си е напълно в реда на нещата, очевидно.

Нашата героиня се регистрира в Туитър (като всеки ден обсесивно информира колко последователи има, защото явно това е много важно), откъдето се запознава с близо тридесетгодишния Рокстър, който през цялото време се държи като деветнайсетгодишен пикльо. Останалата част от книгата се състои, общо взето, от чуденията на Бриджет къде да разкара децата за една-две вечери, за да може да се чука с младото си гадже. И като стана дума за децата, егати майката трябва да си, та непрекъснато да забравяш я да ги вземеш от училище, я да ги закараш някъде, където си им обещала, че ще идат, я пък да не забелязваш, че ръката на дъщеря ти е инфектирана (да, имаше и такъв момент), защото си прекалено заета да си броиш последователите в Туитър и да се чудиш зашо гаджето ти не ти е отговорило на смс-а.

В заключение, ако искате да си останете със спомена за сладката, симпатична и леко непохватна Бриджет Джоунс, която познаваме от досегашните филми и книги, по-добре прескочете тази книга.