Pages

Monday, December 29, 2014

Easy Like Sunday Evening (this time on Monday evening)


Е ми... съвсем я зарязах тази „рубрика“ и това си е *навежда глава засрамено*. Че и на всичкото отгоре се сещам за нея в понеделник, при положение, че традиционно трябва да е в неделя. Все пак определено искам да си я възобновя, защото ми носи много настроение, а и ми е важно да си напомням за малките неща, които правят живота ми цветен.
Напоследък се чувствам като пенсионерка, честно ви казвам. От известно време всичко, което ми се прави, е да си седя вкъщи, да смуча кофеин, да чета книги, да гледам сериали и да готвя. Ма то си е нормално, като се има предвид, че наскоро прехвърлих преклонната възраст от 27 години (мамка му, още не мога да повярвам, че съм толкоз дърта...сякаш вчера бях на 17).
Та така... Без повече пенсионерски охкания и вайкания, ето ги нещата, които ме зарадваха през изминалата седмица:

-          понеже мега прекрасните ми приятели и мега чудесното ми гадже ми подариха електронен четец за рождения ден (или както там се казва туй нещо...техничарче биах макло ас), съм си насвалява сума ти книги и сега се чувствам като дете в сладкарница – направо не знам коя да започна най-напред;
-          сприятелих се с още една квартална котка, дето преди не щеше да ми дава да я мачкам, ама сега припка при мене, като ме види (знаех си аз, че щом ми вика „мяу“, рано или късно ще дойде да си общуваме);
-          успях да се видя с Цецо, преди да замина за Благоевград (на него пък между другото му се роди племенник, жив и здрав да е!);
-          тъй като ми се наложи да си отработя 29-ти и 30-ти, защото първите седмици на декември ме притискаха разни срокове, ми се събраха сума ти почивни дни наведнъж и направо не мога да им се нарадвам;
-          всички подаръци за Коледа, които взех за близките си, бяха посрещнати с бурно одобрение, особено от страна на племенниците;
-          като стана дума за племенниците, успях да прекарам доста време с тях, което ме накара да осъзная колко са пораснали – и физически, и на акъл; страшно са ми умни, забавни и щури и много си ги обичам <3;
-          отидох на традиционната среща на класа, която си организираме всяка година покрай Коледа, и се видях с доста хора, с някои от които не се бях виждала от завършването;
-          след празниците успях да се прибера в София в събота и да прекарам деня сама на тишина и спокойствие – много си обичам семейството, ама съм си интроверт и няколко последователни дни, прекарани в пълна къща с хора, могат доста да ме изнервят.

Как мина вашата седмица?

Saturday, December 20, 2014

Наскоро прочетох... Anna Dressed In Blood


Заглавието на български е „Анна в рокля от кръв“ и е в нашите книжарници, благодарение на издателство „Сиела“, но аз го четох на английски, поради което и заглавието на поста ми съдържа оригиналното заглавие на книгата.

Историята се разказва от името на Кас, който по принцип си е нормален 17-годишен тийн, като изключим факта, че е надарен със способността да убива кръвожадни призраци, които тормозят мирното население. С това се е занимавал баща му преди него, преди това дядо му и т.н., схващате идеята. Как точно се убиват мъртви хора и къде отиват след това, не става много ясно, но, доколкото разбрах, ще бъде по-добре обяснено във втората част от поредицата, която се казва “Girl of Nightmares” (не знам как са я превели на български и дали вече са го направили). Та един прекрасен ден на Кас му се налага да замине за Канада, където ще се изправи срещу най-силния и кръвожаден призрак, с когото досега си е имал работа – Анна Корлов, или, както я знаят местните, Анна в рокля от кръв. Анна е едно иначе симпатично 16-годишно момиче, което в свободното си време се занимава с късане на глави и крайници и изкормяне на вътрешности на всеки, осмелил се да прекрачи прага на прокълнатата ѝ къща. Само дето малката призрачка се оказва нещо много по-различно от това, което нашият герой е очаквал.

Книгата не е чак хорър тип Стивън Кинг, но си има своите стряскащи моменти, както и някои доста подробни описания на гнусни сцени, но не са чак толкова много, че да ви откаже да четете по-нататък. Споменатите сцени са разнообразени с лек и елегантен черен хумор, който на два-три пъти успя да ме разсмее на глас. Допадна ми фактът, че Кас не е представен като безстрашен супергерой, който коли и беси призраци, без да му мигне окото, докато междувременно ръси духовити реплики а ла Тони Старк. Също съм приятно изненадана, че макар да има любовна история, сюжетът не се върти около нея и нямаше никакви досадни и драматични моно- и диалози на тема „наш‘та голяма, трагична и невъзможна любов“, каквито човек би очаквал от тийн роман (да, на теб говоря, Джон Грийн). Има и известна мистерия около трагичната съдба на Анна и причината за нейната нетипична дори за призрак-отмъстител кръвожадност, както и ужасната смърт на бащата на Кас, но тя се разплита с бързо темпо и не се точи до безкрай, което лично на мен ми допадна.

Естествено, и тук присъстват някои задължителни клишета, като например невероятно красивата, умна, синеока, русокоса и популярна Queen Bee на випуска и бившето ѝ гадже, горила-спортист с акъл, колкото на муха-винарка, но на фона на останалото те не са чак толкова дразнещи и натрапващи се.

Ако ви се чете увлекателна, но не и празноглава, разтоварваща и забавна, но и мрачна и зловеща, not-your-average тийн книга, препоръчвам без колебание.

p.s. Нямам търпение да се докопам до втората част!

Thursday, December 11, 2014

Барабар Ивета с блогърите или Christmas Wishlist

Понеже много обичам да разглеждам подобни постове на други блогъри (ех, пуста воайорска душа), реших и аз да направя такъв. И така, нека кифлеенето започне сега!

1. Червено палто

Дали заради Pretty Little Liars (който го гледа редовно като мен, знае за мистериозната Red Coat), дали заради нещо друго, обаче съм си наумила, че много искам червено палто. Не знам по каква причина, но по магазините в момента е много трудно да се намери точно такова червено - или ще е някакво винено, или цвят сьомга (или каквото там се води), или нещо различно, дето все няма да е баш това червено, което аз искам. Някой ако знае къде има, да свирка!
(Това на снимката е от Victoria's Secret, но май е от стара колекция и вече не е налично.) 

2. Червени скини дънки


That's right, пак червено. Напоследък се заглеждам в гардероба си и забелязвам, че почти нямам дрехи, които да не са в неутрален цвят: всичко е в черно, сиво и тъмно синьо, така че един чифт червени дънки определено биха разнообразили общата (скучновата) картинка.

3. Чаши

Iiii like biiig mugs and I cannot lie, you coffee lovers can't deny! Тая на снимката е толкова АЗ, че все едно е правена за мен.

4. Дрънкулки!


Философията ми относно дрънкулките е "go big or go home" - трябва да са големи, да са много и да се забелязват. Деликатните бижута седят разкошно на много хора, но на мен просто не ми се вписват в стила. Напоследък много се заглеждам по дългите огърлици и гердани и вероятно ще си самоподаря поне един-два за празниците.
p.s. Тая Harry Potter inspired огърлица от последната снимка е просто to die for!
p.p.s. Пък на каката от първата снимка май й е студенко...

5. Книги

Доста ми е трудно да се спра на едно-две заглавия, защото при книгите важи максимата на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Сега съм хвърлила око на "Eleanor & Park", защото има доста висок рейтинг в Goodreads и ми е любопитно за какво става въпрос, пък и не съм чела нищо от тази авторка.

6. КУЧЕ!!! 

Това ми е от типа желания "be careful what you wish for". Много, много, ама МНОГО искам да си имам свое куче и ми е много голяма мечта от години, но не съм сигурна дали ще имам времето и финансите да се грижа добре за още едно същество, още повече, че живея на квартира, и то не сама. Което не ми пречи през ден да вися в bezdom.info и да ме сърбят ръцете да си прибера някоя изоставена животинка...

А вие какво искате да намерите под елхата тази година?