Pages

Sunday, November 30, 2014

Quick Update (ама quick, ви казвам!)

Тоя пост вероятно ще е бъкан от печатни грешки, ама т'ва е, щото едва гледам, защото вчера (днес?) до 5.30 сутринта съм висяла да редактирам една невъзможна за редактиране щуротия. Ама пък не съм си писала в блога от повече от седмица и страдам.
Гледам, че в блогосферата в момента пращи от завърнали се след дълго отсъствие блогъри, по което съдя, че явно не съм била единствената мега заета тоя месец. 
На два пъти си пропускам седмичния обзор (днес ще е вторият), щото в последно време освен да обяснявам колко много работа съм имала, друго не мога да кажа. Не че се оплаквам, дори напротив. Повече работа през ноември = повече пари през декември = повече коледни подаръци за МЕНЕ, БЕ!!!!!!
...Е хубаво де, и за близките ми хора. :)
Налегнала ме е някаква ужасна криза откъм идеи на кого какъв подарък да взема. За сметка на това обаче съм си направила километричен wishlist, които набъбва ли, набъбва, а в крайна сметка идеята ми е да го оставя на заден план, докато не взема подаръци за останалите.
Почти не смея да си го призная, защото, предполагам, някъде дълбоко в съзнанието ми е залегнала оная супер досадна и супер глупава българска "мъдрост", че много хубаво не е на хубаво, но истината е, че се чувствам много добре в кожата си напоследък. Най-сетне правя нещо, което наистина ми харесва, и чувствам, че по някакъв начин си осъществявам поне някаква част от потенциала. Не помня да съм се чувствала така някога.
А уж щеше да е quick update...

Friday, November 21, 2014

My Guilty Pleasures

И вие ги имате. Онези малки неща, които знаете, че не трябва да харесвате или правите по една или друга причина, но въпреки това ви доставят удоволствие. За повечето от тях смятам да си мълча като партизанин на разпит, щото все пак искам да си запазя лъжливия имидж на нормален човек, който се опитвам да градя (нищо, че е загубена кауза), но ето ги тези, които съм склонна да споделя:

America's Next Top Model

 

Защо не трябва да го харесвам:


Защото е толкова драматично, че чак е смешно. Ако слушаш Тайра, ще излезе, че най-сложната професия на тоя свят е да те фризират и гримират и да позираш за снимки. А и е доста забавно как моделите се държат, все едно са им дали е*ати шанса, при положение, че за двайсет и не знам колко сезона от това шоу не е излязъл ни един успешен модел.

...и защо го харесвам въпреки това:

Красиви хора. Грим. Дрешки. Драма. И защото обичам да се подигравам на крайно нелепите задачи, които поставят на клетите моделки.

Щото е секси да се въргаляш в гигантска чиния със салата, зат'ва!



Бюти блогове

 

Защо не трябва да ги харесвам:

Защото заплатата ми не е безкрайна, а тЕа постове мА карат да ходя до кварталното Lilly през ден и да си купувам работи, дето досега чудесно съм си живяла живота и без тях. Не знам какво е това чудо "мицеларна вода", ама я ИСКАМ!

...и защо ги харесвам въпреки това:

Защото предпочитам да вярвам на тях, отколкото на рекламите по телевизията, които обещават колосални мигли, подмладяване с 20 години, копринена коса и припадащи след теб мъже. И защото имам доста сполучливи покупки, благодарение на бюти блогове (е не можах и аз да не се сдобия с едно Golden Rose Velvet Matte). Thanks, girls!

Шоколади, вафли, снаксове, чипсове и подобните им

 

Защо не трябва да ги харесвам: 

Първо да се разберем: аз не просто обичам junk food и не просто я ям всеки ден. Аз ям junk food на закуска, обяд, вечеря, следобедна закуска, brunch... Схващате идеята. Имаше период, в който всеки ден закуската ми се състоеше от три шоколадови вафли. Да, три. Да, сериозно. Напоследък се опитвам да поогранича този си навик, защото от всичките ми guilty pleasures това определено е най-вредното и опасното.

...и защо ги харесвам въпреки това: 

Е...необходимо ли е да обяснявам?!

Тийн книги 





Защо не трябва да ги харесвам:

Примерно защото не съм тийн от има-няма осем години (geez, I'm old) и би следвало да чета по-сериозна литература.

...и защо ги харесвам въпреки това: 

Тази си страст донякъде отдавам на факта, че самата аз бях крайно плаха и кротка тийнейджърка и не съм правила кой знае колко глупости, характерни за тази възраст (както може би вече сте разбрали, ако сте чели ето този пост). Чрез тези книги по някакъв начин си набавям пропуснатите емоции. 

Реакцията ми при вида на котка/куче


Защо не трябва да го правя:

Защото звуча като осемгодишно момиченце. Поправка: осемгодишните момиченца са твърде зрели за реакцията, която аз произвеждам. По-точно би било да кажа "петгодишна пикла".
...и защо го правя въпреки това:

ЗАЩОТО КОТКИТЕ И КУЧЕТАТА СА НАЙ-ЯКИТЕ СЪЩЕСТВА НА ТАЯ ПЛАНЕТА И СА НАПРАВЕНИ ЦЕЛИТЕ ОТ КОЗИНА, МУСТАЦИ И ЛЮБОВ, ЗАТ'ВА!!! I REGRET NOTHING!!! 

Какви са вашите guilty pleasures? 
 

 


Tuesday, November 18, 2014

17 неща, които ми се иска някой да ми беше казал, когато бях тийнейджърка






Ееех, гимназията... Понякога не ви ли се иска да се върнете назад във времето и да изживеете прекрасните тийн години отново?

Щото на мен – никога.

Тийнейджърката Ивета беше странно дете. Пълна отличничка, която ходи на училище с разголен пъп и къса пола. Болезнено срамежлива девойка, гримирана до ушите. Единия ден безсрамно горда, че е по-добра, по-умна и по-зряла от връстниците си, на другия ден ронеща сълзи, че не се вписва никъде и всички я смятат да "странна".

Всъщност излъгах. Бих искала да изживея отново тийн годините си, но в никакъв случай по начина, по който го направих тогава. Неведнъж с най-добрата ми приятелка от гимназията сме си казвали: „Ееех, да можехме пак се върнем в училище, само че да сме си на сегашния акъл...“

Мило мое объркано, несигурно и гримирано до ушите тийн Аз, само да имаше кой да ти каже, че:

  1. След 10 години няма да ти дреме на черупчицата, че си имала пълно 6 за срока. Обаче ще ти дреме, че не си излизала навън достатъчно; че не си се забавлявала достатъчно; че си прекарвала прекалено много време в съдене на останалите, не си си направила труда да ги опознаеш и може би си изпуснала ценни приятелства.
  2. Готиното, популярно момиче от съседния клас, което мислиш за перфектно, е точно толкова несигурно в себе си, колкото и ти. Имаше една мацка в моя випуск, да я наречем Гергана. Русокоса, синеока, нахакана... А бе, типичната Queen Bee, каквито ги представят по американските тийн филми. По едно стечение на обстоятелствата с нея се сближихме покрай общи познати. Каква беше изненадата ми, когато тя, въздъхвайки, посочи една девойка от моя клас (която, по мое мнение, не можеше да й стъпи на малкия пръст) и каза: „Ехх, иска ми се да бях хубава като нея“... Гергана, която беше перфектна, прекрасна и непосижима в моите очи, искаше да прилича на някой друг... о.0 А мацката от моя клас пък кой знае на кого е искала да прилича, вероятно на Гергана...
  3. Първата ти връзка определено няма да бъде като по филмите, така че не очаквай кой знае какво. Повечето момчета на и около твоята възраст нямат представа как да общуват с момиче (сравнително голяма част така и не се научават, но това е друга тема). Най-романтичното нещо, на което можеш да се надяваш, е неловко опипване на циците ти в тъмното.
  4. Това, че си отличничка в училище, далеч не означава, че ще бъдеш такава и в живота. Десет години по-късно някои твои съученици, които са били средна работа в гимназията, ще са доста по-напред с „материала“ от теб.
  5. Да си секси не е равно на силен грим и къси дрешки. Не изглеждаш секси. Изглеждаш, сякаш си адски несигурна в себе си и търсиш внимание.
  6. Това, че имаш гадже на двадесет и няколко години, не означава, че ти си много зряла за възрастта си, а че той е крайно незрял за своята. Повярвай ми, единствената причина двадесет и няколко годишен мъж да се занимава с тийн девойка е, че не може да свали жена на неговата възраст. На тийнейджърките не им дреме, че си безделник, който живее с техните, по цял ден цъка видео игри и не е захващал работа през живота си; на тях им стига тръпката да бъдат с „батко“ и да се чувстват пораснали.
  7. Учителите не са ти врагове, чиято единствена цел е да те изтезават (добре де, има и изключения...на Вас говоря, госпожо Лулейска!). Ако не разбираш нещо, просто питай. Не само, че няма да те изядат, ами и ще се радват, че показваш интерес и искаш да разбереш материала.
  8. Знам, че си мислиш, че ако имаше по-хубави дрехи/по-скъпи гримове/по-чиста кожа/по-покорна коса, ще си по-щастлива. След време ще имаш всичко това и ще разбереш, че докато не се научиш да харесваш себе си, тия неща няма да ти помогнат.
  9. Вслушвай се в съветите на майка си поне от време на време. То е ясно, че най-важните уроци в тоя живот няма да ги научиш, докато сама не си счупиш главата (и така трябва да бъде). Хубаво е обаче да помниш две неща: а) майка ти има доста повече опит от теб и б), можеш да си абсолютно убедена, че тя винаги ти мисли доброто. Ако ти кажа колко пъти, след като си направила поредния гаф, ще се обръщаш назад и ще си казваш: „Мама беше права за това“...
  10. Не си по-добра от съучениците си, само защото не пиеш и не пушиш. Както и те не са по-добри от теб, само защото го правят.
  11. Говори с хората и се опитай да ги опознаеш поне малко, преди да им лепиш етикети и да ги обявяваш за надути/тъпи/задръстени/злобни, защото...ами, така ти изглеждат просто. Не може да лепиш етикети и после да се оплакваш, че правят същото с теб.
  12. Не си вкарвай излишен стрес за едно глупаво контролно/изпитване. На възрастта, на която си, няма нищо непоправимо. Особено пък това. Една двойка по математика няма да провали живота ти, обещавам.
  13. Нямаш нужда от грим, за да бъдеш хубава. Това не означава, че не трябва да се гримираш – ако ти харесва, давай. Просто престани да си въобразяваш, че си грозна без него.
  14. Ако твоя приятелка каже или направи нещо, което те е наранило или обидило, кажи й го, вместо да говориш гадости зад гърба й. Подло е, лицемерно е и не ти прави чест.
  15. Не си съставяй представа за противоположния пол на базата на статии от женски списания. Понякога ми се иска да се върна назад във времето и да плЕсна по главата 16-17-годишното си Аз с огромната купчина „Космополитан“-и, които тя прилежно трупаше, четеше и препрочиташе. Девойки, мъжете не са инфантилни неандерталци, които само знаят да мучат, да е*ат и да ядат и непременно имат страх от обвързване, подари което трябва да им се прилагат сложни психологически трикове, за да се „излъжат“ да имат сериозна връзка с вас. И не, нямате по-голям шанс ТОЙ да се влюби във вас, ако си сложите червено вместо розово червило (да, това е съвсем сериозен съвет от женско списание, не се шегувам).
  16. Не съди хората прекалено строго. Може да си въобразяваш, че си много морално извисена и че имаш много строго дефинирани граници за добро и зло, обаче да знаеш, че след някоя и друга година ще си направила поне две-трети от нещата, заради които сега си позволяваш да сочиш с пръст и да поучаваш.
  17. Недей да си въобразяваш, че всички са вторачени в недостатъците ти (реални или въображаеми). Повярвай ми, те са твърде заети да се притесняват дали ти не си се вторачила в техните недостатъци, за да забележат пъпката на челото ти.

Sunday, November 16, 2014

Easy Like Sunday Evening 3


Тази седмица ми беше доста заета, благодарение на което не можах да обърна никакво внимание на блога, което леко ме дразни, щото имам поне 6-7 идеи за постове, а нямам време да ги развия като хората. Но пък от друга страна, голямата ми "заетост" е за добро, така че нямам основание да мрънкам много-много.
И така, ето ги малките неща, които ме зарадваха през изминалата седмица:

- това, че лека-полека се уча да се организирам и да си върша заплануваната работа навреме (знам, че за много от вас това не е кой знае какво постижение, но ако ме познавахте, щяхте да разберете защо го слагам в списъка);
- мега прекрасният ми пуловер, който обра всички комплименти + priceless физиономиите, когато спомена, че съм го взела за 6 лв от втора употреба;
- завърших успешно първата задача, която ми дадоха на новата работа, въпреки препятствията, които бяха повече, отколкото очаквах;
- телефонен разговор с приятелка, който не очаквах и приятно ме изненада;
- НАЙ-СЕТНЕ си подредих гардероба и открих сума ти дрехи, които изобщо не помнех, че имам;
- за пръв път си поръчах обувки от интернет и сега се чувствам като шестгодишно момиченце, което чака Дедо ви Коледа (кифла биах макло ас);
- ето този цитат, който ми дойде малко като шамар.

Как мина вашата седмица?

Monday, November 10, 2014

Easy Like Sunday Evening (On Monday Evening)

Социалният живот ми пречи на блогването. Трябва да се вземат мерки.
...Да си имам проблемите.

Без повече мотаене, че и без това съм закъсняла с цял ден, ето го съкратеният списък на малките и големи неща, които ме зарадваха и усмихнаха през изминалата седмица:

- неочаквано предложение за най-яката работа, която мога да си представя, или поне една от най-яките (което веднагически приех, duh!);thanks a million, Весела!;
- фактът, че вече мога да бъда напълно финансово независима от нашите, което пък ми дава неописуемо спокойствие и чувство за сигурност, а и самочувсвието, че все пак не съм такъв прОвал, за какъвто се смятах;
- това, че съквартирантите/роднините ми са най-прекрасните пичове на света; не че тепърва го осъзнавам, но тия дни имах повод да се замисля над това по-сериозно;
- тази гальовна съседка, с която се запознах в началото на седмицата и тича да ме посрещне почти всяка вечер, когато се прибирам:
- новата ми нощна лампа от Икеа, на която се радвам като малко дете, защото най-после мога да си чета в леглото, без огромната лампа на тавана да ме заслепява;
- физиономията на Иван, когато ни завари с брат'чеда да гледаме "America's Next Top Model" и искрено да се вълнуваме кого ще елиминира Тайра (ми какво сега, guilty pleasure!);
- осъзнаването, че всъщност съм страшна късметлийка.
 

Thursday, November 6, 2014

This Is Your Organism On...Water



До съвсем скоро бях от онези хора, които въртят очи, когато някой за пореден път обяснява за ползите от пиенето на вода. Та чистела токсините, та ускорявала метаболизма, та вдигала мъртви от гроба (ок де, т‘ва последното си го измислих)... Добре бе, бате, разбрах, водата е полезна! Сега ме остави да си смуча третата чаша кафе на спокойствие.



И така до един светъл момент, в който започнах да се будя с упорити главоболия всяка сутрин. Ама не ви говоря само за случаите, в които предната вечер съм пила бира малко повече от необходимото и съм практикувала песни и танци на близки и далечни народи. Имам предвид наистина ВСЯКА сутрин, месеци наред. Аналгинът стана най-добрият ми приятел, като унищожавах минимум по блистер на седмица. Както се очаква, взеха да ме навестяват разни мисли за тумори, умирачка и е такива весели неща.

Една вечер, докато седях в едно заведение с приятели и пиех поредния аналгин, споменах мимоходом за проблема си и едни познат ме попита: „Това може да се получи от дехидратация, пиеш ли достатъчно вода?“ Викам си, егати бездушният тип, аз тука ще мра, той за вода ми говори...  Но пък после се позамислих, че аз действително пия страшно малко вода. Една чаша, след като се събудя, една-две по време на работа, евентуално една вечер... И това беше. Реших, че в крайна сметка нищо не пречи да опитам да поемам така известните 1.5-2 л. вода на ден – поне ако не помогне, няма как да навреди, right?

И така...без да ви занимавам с абстрактни думички като „хидратация“, „токсини“ и „метаболизъм“, ето какви КОНКРЕТНИ промени наблюдавам в организма си от три месеца насам, в които си наложих да пия достатъчно вода:

1.      Първо и най-важно, вече не се будя с главоболие. SUCCESS!!! Естествено, не мога да се изхвърля да кажа, че съвсем никога не ме боли глава, все пак работя на компютър, но вече се случва далеч по-рядко, ако съм много уморена в края на деня. В чантата си в момента имам един блистер аналгин, купен преди повече от месец, от който липсват три хапчета. You be the judge.
2.       Кожата на лицето ми, която преди беше придобила някакъв ужасен, леко жълтеникав оттенък (аз си въобразявах, че е, защото не си почиствам грима достатъчно добре и се натрупва), видимо се изчисти и озари и най-сетне придоби „човешки“ цвят. А и много по-рядко ми излизат разни досадни пъпчици.
3.       Зъбите ми доста по-малко пожълтяват от хилядите кафета, които поемам, щото явно водата отмива оцветяването.
4.       Сега...ъм...как да се изразя по-деликатно и без гнусни подробности... Да кажем, че нямам проблеми с подут корем и ходене до тоалетна, каквито преди ми се появяваха от време на време. Това не знам дали се дължи на водата, но е факт, че периодите съвпадат.
5.       Значително по-рядко усещам желание да се тъпча до козирката със сладки работи и чипсове. Който ме познава, знае, че това е много голяма промяна за мен.
6.       Докато в началото трябваше едва ли не да се насилвам, за да поема необходимото количество вода (не бях жадна и това е), сега организмът ми сам ми „напомня“ и си го иска, в случай, че забравя.

Та с други думи, мили момчета и момичета, колкото и да ни е писнало да го чуваме, явно си има добра причина отвсякъде да  ни натякват колко е полезно да се пие вода. Ако не вярвате, направете като мен и се уверете сами.