Pages

Saturday, September 27, 2014

Bitch Is Back

                                                                       Image Source
...Много новости тоя (почти) изминал месец, много нещо.
Най-сетне, за първи път от две години насам, оползотворих летния си отпуск, като отидох на истинка почивка, meaning, не я прекарах в посещения на роднини/висене вкъщи пред компютъра и чудене дали пък не е време да си хвърля един душ, нищо, че няма да излизам. Не че имам нещо против точно тия начини на прекарване на времето, обаче имах спешна нужда от разнообразие. Та...за 5 дни с боклика (да, това ми е pet name-а за приятеля ми) успяхме да идем до Велико Търново, Арбанаси, Белослав, Балчик, Варна и Пловдив. Наблюдения, резултати и изводи от почивката:

1. Когато се изгубиш в непознато населено място, не се прави на супер ориентирания пич, ами питай за посоката. Щото накрая така или иначе ще ти се наложи да питаш за посоката, само че след като си изгубил половин час в обикаляне в кръг, понеже си супер ориентираният пич. Да, говоря на тебе, Иване! ;)
2. Щом си в състояние да прекараш 48 часа нон-стоп с един човек, без да започне да ти лази по нервите, явно наистина го обичаш. Пак говоря на тебе, Иване! :*
3. Велико Търново rules! Не знам защо не съм го посетила тоя град по-рано. Много красив, има много какво да се види, страхотни ресторанти с невероятни гледки, пък и на доста нормални цени. (В тоя ред на мисли, ако ви се случи да минете през Търново, непременно хапнете в "Щастливеца")
4. Като знаеш, че ще ходиш на определено място, не е зле да си направиш поне кратко проучване и да погледнеш какво имат да кажат милите хорица от интернет за него. Така може би няма да останеш неприятно изненадан, че за да влезеш да разгледаш обект А, трябва да си купиш билет и за обект Б, и това след като вече си си взел билет за обект А. I'm looking at you, Балчишки дворец! Не че сме се изръсили със супер голямата сума, ама усещането, че са те прецакали и са те поставили пред свършен факт е доста неприятно.
5. А БЕ КОТЕТА БЕ!!!!







Другата новост е, че със съквартирантите (да се чете: чичо ми и братовчед ми) сменихме квартирата и вече живея на 15 мин walking distance от офиса, в който работя. Никак, ама никак няма да ми липсват едночасовите пътешествия със 76 всеки ден! Между другото, ей в такива моменти осъзнаваш колко ненужни дрехи и боклуци събираш. Без да преувеличавам, извхърлих половината от всички неща, които притежавам. И всъщност се чувствам доста доволна от тоя факт, някак все едно символично освобождаваш място в живота си за нови, по-хубави неща. :)