Pages

Monday, December 29, 2014

Easy Like Sunday Evening (this time on Monday evening)


Е ми... съвсем я зарязах тази „рубрика“ и това си е *навежда глава засрамено*. Че и на всичкото отгоре се сещам за нея в понеделник, при положение, че традиционно трябва да е в неделя. Все пак определено искам да си я възобновя, защото ми носи много настроение, а и ми е важно да си напомням за малките неща, които правят живота ми цветен.
Напоследък се чувствам като пенсионерка, честно ви казвам. От известно време всичко, което ми се прави, е да си седя вкъщи, да смуча кофеин, да чета книги, да гледам сериали и да готвя. Ма то си е нормално, като се има предвид, че наскоро прехвърлих преклонната възраст от 27 години (мамка му, още не мога да повярвам, че съм толкоз дърта...сякаш вчера бях на 17).
Та така... Без повече пенсионерски охкания и вайкания, ето ги нещата, които ме зарадваха през изминалата седмица:

-          понеже мега прекрасните ми приятели и мега чудесното ми гадже ми подариха електронен четец за рождения ден (или както там се казва туй нещо...техничарче биах макло ас), съм си насвалява сума ти книги и сега се чувствам като дете в сладкарница – направо не знам коя да започна най-напред;
-          сприятелих се с още една квартална котка, дето преди не щеше да ми дава да я мачкам, ама сега припка при мене, като ме види (знаех си аз, че щом ми вика „мяу“, рано или късно ще дойде да си общуваме);
-          успях да се видя с Цецо, преди да замина за Благоевград (на него пък между другото му се роди племенник, жив и здрав да е!);
-          тъй като ми се наложи да си отработя 29-ти и 30-ти, защото първите седмици на декември ме притискаха разни срокове, ми се събраха сума ти почивни дни наведнъж и направо не мога да им се нарадвам;
-          всички подаръци за Коледа, които взех за близките си, бяха посрещнати с бурно одобрение, особено от страна на племенниците;
-          като стана дума за племенниците, успях да прекарам доста време с тях, което ме накара да осъзная колко са пораснали – и физически, и на акъл; страшно са ми умни, забавни и щури и много си ги обичам <3;
-          отидох на традиционната среща на класа, която си организираме всяка година покрай Коледа, и се видях с доста хора, с някои от които не се бях виждала от завършването;
-          след празниците успях да се прибера в София в събота и да прекарам деня сама на тишина и спокойствие – много си обичам семейството, ама съм си интроверт и няколко последователни дни, прекарани в пълна къща с хора, могат доста да ме изнервят.

Как мина вашата седмица?

Saturday, December 20, 2014

Наскоро прочетох... Anna Dressed In Blood


Заглавието на български е „Анна в рокля от кръв“ и е в нашите книжарници, благодарение на издателство „Сиела“, но аз го четох на английски, поради което и заглавието на поста ми съдържа оригиналното заглавие на книгата.

Историята се разказва от името на Кас, който по принцип си е нормален 17-годишен тийн, като изключим факта, че е надарен със способността да убива кръвожадни призраци, които тормозят мирното население. С това се е занимавал баща му преди него, преди това дядо му и т.н., схващате идеята. Как точно се убиват мъртви хора и къде отиват след това, не става много ясно, но, доколкото разбрах, ще бъде по-добре обяснено във втората част от поредицата, която се казва “Girl of Nightmares” (не знам как са я превели на български и дали вече са го направили). Та един прекрасен ден на Кас му се налага да замине за Канада, където ще се изправи срещу най-силния и кръвожаден призрак, с когото досега си е имал работа – Анна Корлов, или, както я знаят местните, Анна в рокля от кръв. Анна е едно иначе симпатично 16-годишно момиче, което в свободното си време се занимава с късане на глави и крайници и изкормяне на вътрешности на всеки, осмелил се да прекрачи прага на прокълнатата ѝ къща. Само дето малката призрачка се оказва нещо много по-различно от това, което нашият герой е очаквал.

Книгата не е чак хорър тип Стивън Кинг, но си има своите стряскащи моменти, както и някои доста подробни описания на гнусни сцени, но не са чак толкова много, че да ви откаже да четете по-нататък. Споменатите сцени са разнообразени с лек и елегантен черен хумор, който на два-три пъти успя да ме разсмее на глас. Допадна ми фактът, че Кас не е представен като безстрашен супергерой, който коли и беси призраци, без да му мигне окото, докато междувременно ръси духовити реплики а ла Тони Старк. Също съм приятно изненадана, че макар да има любовна история, сюжетът не се върти около нея и нямаше никакви досадни и драматични моно- и диалози на тема „наш‘та голяма, трагична и невъзможна любов“, каквито човек би очаквал от тийн роман (да, на теб говоря, Джон Грийн). Има и известна мистерия около трагичната съдба на Анна и причината за нейната нетипична дори за призрак-отмъстител кръвожадност, както и ужасната смърт на бащата на Кас, но тя се разплита с бързо темпо и не се точи до безкрай, което лично на мен ми допадна.

Естествено, и тук присъстват някои задължителни клишета, като например невероятно красивата, умна, синеока, русокоса и популярна Queen Bee на випуска и бившето ѝ гадже, горила-спортист с акъл, колкото на муха-винарка, но на фона на останалото те не са чак толкова дразнещи и натрапващи се.

Ако ви се чете увлекателна, но не и празноглава, разтоварваща и забавна, но и мрачна и зловеща, not-your-average тийн книга, препоръчвам без колебание.

p.s. Нямам търпение да се докопам до втората част!

Thursday, December 11, 2014

Барабар Ивета с блогърите или Christmas Wishlist

Понеже много обичам да разглеждам подобни постове на други блогъри (ех, пуста воайорска душа), реших и аз да направя такъв. И така, нека кифлеенето започне сега!

1. Червено палто

Дали заради Pretty Little Liars (който го гледа редовно като мен, знае за мистериозната Red Coat), дали заради нещо друго, обаче съм си наумила, че много искам червено палто. Не знам по каква причина, но по магазините в момента е много трудно да се намери точно такова червено - или ще е някакво винено, или цвят сьомга (или каквото там се води), или нещо различно, дето все няма да е баш това червено, което аз искам. Някой ако знае къде има, да свирка!
(Това на снимката е от Victoria's Secret, но май е от стара колекция и вече не е налично.) 

2. Червени скини дънки


That's right, пак червено. Напоследък се заглеждам в гардероба си и забелязвам, че почти нямам дрехи, които да не са в неутрален цвят: всичко е в черно, сиво и тъмно синьо, така че един чифт червени дънки определено биха разнообразили общата (скучновата) картинка.

3. Чаши

Iiii like biiig mugs and I cannot lie, you coffee lovers can't deny! Тая на снимката е толкова АЗ, че все едно е правена за мен.

4. Дрънкулки!


Философията ми относно дрънкулките е "go big or go home" - трябва да са големи, да са много и да се забелязват. Деликатните бижута седят разкошно на много хора, но на мен просто не ми се вписват в стила. Напоследък много се заглеждам по дългите огърлици и гердани и вероятно ще си самоподаря поне един-два за празниците.
p.s. Тая Harry Potter inspired огърлица от последната снимка е просто to die for!
p.p.s. Пък на каката от първата снимка май й е студенко...

5. Книги

Доста ми е трудно да се спра на едно-две заглавия, защото при книгите важи максимата на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Сега съм хвърлила око на "Eleanor & Park", защото има доста висок рейтинг в Goodreads и ми е любопитно за какво става въпрос, пък и не съм чела нищо от тази авторка.

6. КУЧЕ!!! 

Това ми е от типа желания "be careful what you wish for". Много, много, ама МНОГО искам да си имам свое куче и ми е много голяма мечта от години, но не съм сигурна дали ще имам времето и финансите да се грижа добре за още едно същество, още повече, че живея на квартира, и то не сама. Което не ми пречи през ден да вися в bezdom.info и да ме сърбят ръцете да си прибера някоя изоставена животинка...

А вие какво искате да намерите под елхата тази година?

Sunday, November 30, 2014

Quick Update (ама quick, ви казвам!)

Тоя пост вероятно ще е бъкан от печатни грешки, ама т'ва е, щото едва гледам, защото вчера (днес?) до 5.30 сутринта съм висяла да редактирам една невъзможна за редактиране щуротия. Ама пък не съм си писала в блога от повече от седмица и страдам.
Гледам, че в блогосферата в момента пращи от завърнали се след дълго отсъствие блогъри, по което съдя, че явно не съм била единствената мега заета тоя месец. 
На два пъти си пропускам седмичния обзор (днес ще е вторият), щото в последно време освен да обяснявам колко много работа съм имала, друго не мога да кажа. Не че се оплаквам, дори напротив. Повече работа през ноември = повече пари през декември = повече коледни подаръци за МЕНЕ, БЕ!!!!!!
...Е хубаво де, и за близките ми хора. :)
Налегнала ме е някаква ужасна криза откъм идеи на кого какъв подарък да взема. За сметка на това обаче съм си направила километричен wishlist, които набъбва ли, набъбва, а в крайна сметка идеята ми е да го оставя на заден план, докато не взема подаръци за останалите.
Почти не смея да си го призная, защото, предполагам, някъде дълбоко в съзнанието ми е залегнала оная супер досадна и супер глупава българска "мъдрост", че много хубаво не е на хубаво, но истината е, че се чувствам много добре в кожата си напоследък. Най-сетне правя нещо, което наистина ми харесва, и чувствам, че по някакъв начин си осъществявам поне някаква част от потенциала. Не помня да съм се чувствала така някога.
А уж щеше да е quick update...

Friday, November 21, 2014

My Guilty Pleasures

И вие ги имате. Онези малки неща, които знаете, че не трябва да харесвате или правите по една или друга причина, но въпреки това ви доставят удоволствие. За повечето от тях смятам да си мълча като партизанин на разпит, щото все пак искам да си запазя лъжливия имидж на нормален човек, който се опитвам да градя (нищо, че е загубена кауза), но ето ги тези, които съм склонна да споделя:

America's Next Top Model

 

Защо не трябва да го харесвам:


Защото е толкова драматично, че чак е смешно. Ако слушаш Тайра, ще излезе, че най-сложната професия на тоя свят е да те фризират и гримират и да позираш за снимки. А и е доста забавно как моделите се държат, все едно са им дали е*ати шанса, при положение, че за двайсет и не знам колко сезона от това шоу не е излязъл ни един успешен модел.

...и защо го харесвам въпреки това:

Красиви хора. Грим. Дрешки. Драма. И защото обичам да се подигравам на крайно нелепите задачи, които поставят на клетите моделки.

Щото е секси да се въргаляш в гигантска чиния със салата, зат'ва!



Бюти блогове

 

Защо не трябва да ги харесвам:

Защото заплатата ми не е безкрайна, а тЕа постове мА карат да ходя до кварталното Lilly през ден и да си купувам работи, дето досега чудесно съм си живяла живота и без тях. Не знам какво е това чудо "мицеларна вода", ама я ИСКАМ!

...и защо ги харесвам въпреки това:

Защото предпочитам да вярвам на тях, отколкото на рекламите по телевизията, които обещават колосални мигли, подмладяване с 20 години, копринена коса и припадащи след теб мъже. И защото имам доста сполучливи покупки, благодарение на бюти блогове (е не можах и аз да не се сдобия с едно Golden Rose Velvet Matte). Thanks, girls!

Шоколади, вафли, снаксове, чипсове и подобните им

 

Защо не трябва да ги харесвам: 

Първо да се разберем: аз не просто обичам junk food и не просто я ям всеки ден. Аз ям junk food на закуска, обяд, вечеря, следобедна закуска, brunch... Схващате идеята. Имаше период, в който всеки ден закуската ми се състоеше от три шоколадови вафли. Да, три. Да, сериозно. Напоследък се опитвам да поогранича този си навик, защото от всичките ми guilty pleasures това определено е най-вредното и опасното.

...и защо ги харесвам въпреки това: 

Е...необходимо ли е да обяснявам?!

Тийн книги 





Защо не трябва да ги харесвам:

Примерно защото не съм тийн от има-няма осем години (geez, I'm old) и би следвало да чета по-сериозна литература.

...и защо ги харесвам въпреки това: 

Тази си страст донякъде отдавам на факта, че самата аз бях крайно плаха и кротка тийнейджърка и не съм правила кой знае колко глупости, характерни за тази възраст (както може би вече сте разбрали, ако сте чели ето този пост). Чрез тези книги по някакъв начин си набавям пропуснатите емоции. 

Реакцията ми при вида на котка/куче


Защо не трябва да го правя:

Защото звуча като осемгодишно момиченце. Поправка: осемгодишните момиченца са твърде зрели за реакцията, която аз произвеждам. По-точно би било да кажа "петгодишна пикла".
...и защо го правя въпреки това:

ЗАЩОТО КОТКИТЕ И КУЧЕТАТА СА НАЙ-ЯКИТЕ СЪЩЕСТВА НА ТАЯ ПЛАНЕТА И СА НАПРАВЕНИ ЦЕЛИТЕ ОТ КОЗИНА, МУСТАЦИ И ЛЮБОВ, ЗАТ'ВА!!! I REGRET NOTHING!!! 

Какви са вашите guilty pleasures? 
 

 


Tuesday, November 18, 2014

17 неща, които ми се иска някой да ми беше казал, когато бях тийнейджърка






Ееех, гимназията... Понякога не ви ли се иска да се върнете назад във времето и да изживеете прекрасните тийн години отново?

Щото на мен – никога.

Тийнейджърката Ивета беше странно дете. Пълна отличничка, която ходи на училище с разголен пъп и къса пола. Болезнено срамежлива девойка, гримирана до ушите. Единия ден безсрамно горда, че е по-добра, по-умна и по-зряла от връстниците си, на другия ден ронеща сълзи, че не се вписва никъде и всички я смятат да "странна".

Всъщност излъгах. Бих искала да изживея отново тийн годините си, но в никакъв случай по начина, по който го направих тогава. Неведнъж с най-добрата ми приятелка от гимназията сме си казвали: „Ееех, да можехме пак се върнем в училище, само че да сме си на сегашния акъл...“

Мило мое объркано, несигурно и гримирано до ушите тийн Аз, само да имаше кой да ти каже, че:

  1. След 10 години няма да ти дреме на черупчицата, че си имала пълно 6 за срока. Обаче ще ти дреме, че не си излизала навън достатъчно; че не си се забавлявала достатъчно; че си прекарвала прекалено много време в съдене на останалите, не си си направила труда да ги опознаеш и може би си изпуснала ценни приятелства.
  2. Готиното, популярно момиче от съседния клас, което мислиш за перфектно, е точно толкова несигурно в себе си, колкото и ти. Имаше една мацка в моя випуск, да я наречем Гергана. Русокоса, синеока, нахакана... А бе, типичната Queen Bee, каквито ги представят по американските тийн филми. По едно стечение на обстоятелствата с нея се сближихме покрай общи познати. Каква беше изненадата ми, когато тя, въздъхвайки, посочи една девойка от моя клас (която, по мое мнение, не можеше да й стъпи на малкия пръст) и каза: „Ехх, иска ми се да бях хубава като нея“... Гергана, която беше перфектна, прекрасна и непосижима в моите очи, искаше да прилича на някой друг... о.0 А мацката от моя клас пък кой знае на кого е искала да прилича, вероятно на Гергана...
  3. Първата ти връзка определено няма да бъде като по филмите, така че не очаквай кой знае какво. Повечето момчета на и около твоята възраст нямат представа как да общуват с момиче (сравнително голяма част така и не се научават, но това е друга тема). Най-романтичното нещо, на което можеш да се надяваш, е неловко опипване на циците ти в тъмното.
  4. Това, че си отличничка в училище, далеч не означава, че ще бъдеш такава и в живота. Десет години по-късно някои твои съученици, които са били средна работа в гимназията, ще са доста по-напред с „материала“ от теб.
  5. Да си секси не е равно на силен грим и къси дрешки. Не изглеждаш секси. Изглеждаш, сякаш си адски несигурна в себе си и търсиш внимание.
  6. Това, че имаш гадже на двадесет и няколко години, не означава, че ти си много зряла за възрастта си, а че той е крайно незрял за своята. Повярвай ми, единствената причина двадесет и няколко годишен мъж да се занимава с тийн девойка е, че не може да свали жена на неговата възраст. На тийнейджърките не им дреме, че си безделник, който живее с техните, по цял ден цъка видео игри и не е захващал работа през живота си; на тях им стига тръпката да бъдат с „батко“ и да се чувстват пораснали.
  7. Учителите не са ти врагове, чиято единствена цел е да те изтезават (добре де, има и изключения...на Вас говоря, госпожо Лулейска!). Ако не разбираш нещо, просто питай. Не само, че няма да те изядат, ами и ще се радват, че показваш интерес и искаш да разбереш материала.
  8. Знам, че си мислиш, че ако имаше по-хубави дрехи/по-скъпи гримове/по-чиста кожа/по-покорна коса, ще си по-щастлива. След време ще имаш всичко това и ще разбереш, че докато не се научиш да харесваш себе си, тия неща няма да ти помогнат.
  9. Вслушвай се в съветите на майка си поне от време на време. То е ясно, че най-важните уроци в тоя живот няма да ги научиш, докато сама не си счупиш главата (и така трябва да бъде). Хубаво е обаче да помниш две неща: а) майка ти има доста повече опит от теб и б), можеш да си абсолютно убедена, че тя винаги ти мисли доброто. Ако ти кажа колко пъти, след като си направила поредния гаф, ще се обръщаш назад и ще си казваш: „Мама беше права за това“...
  10. Не си по-добра от съучениците си, само защото не пиеш и не пушиш. Както и те не са по-добри от теб, само защото го правят.
  11. Говори с хората и се опитай да ги опознаеш поне малко, преди да им лепиш етикети и да ги обявяваш за надути/тъпи/задръстени/злобни, защото...ами, така ти изглеждат просто. Не може да лепиш етикети и после да се оплакваш, че правят същото с теб.
  12. Не си вкарвай излишен стрес за едно глупаво контролно/изпитване. На възрастта, на която си, няма нищо непоправимо. Особено пък това. Една двойка по математика няма да провали живота ти, обещавам.
  13. Нямаш нужда от грим, за да бъдеш хубава. Това не означава, че не трябва да се гримираш – ако ти харесва, давай. Просто престани да си въобразяваш, че си грозна без него.
  14. Ако твоя приятелка каже или направи нещо, което те е наранило или обидило, кажи й го, вместо да говориш гадости зад гърба й. Подло е, лицемерно е и не ти прави чест.
  15. Не си съставяй представа за противоположния пол на базата на статии от женски списания. Понякога ми се иска да се върна назад във времето и да плЕсна по главата 16-17-годишното си Аз с огромната купчина „Космополитан“-и, които тя прилежно трупаше, четеше и препрочиташе. Девойки, мъжете не са инфантилни неандерталци, които само знаят да мучат, да е*ат и да ядат и непременно имат страх от обвързване, подари което трябва да им се прилагат сложни психологически трикове, за да се „излъжат“ да имат сериозна връзка с вас. И не, нямате по-голям шанс ТОЙ да се влюби във вас, ако си сложите червено вместо розово червило (да, това е съвсем сериозен съвет от женско списание, не се шегувам).
  16. Не съди хората прекалено строго. Може да си въобразяваш, че си много морално извисена и че имаш много строго дефинирани граници за добро и зло, обаче да знаеш, че след някоя и друга година ще си направила поне две-трети от нещата, заради които сега си позволяваш да сочиш с пръст и да поучаваш.
  17. Недей да си въобразяваш, че всички са вторачени в недостатъците ти (реални или въображаеми). Повярвай ми, те са твърде заети да се притесняват дали ти не си се вторачила в техните недостатъци, за да забележат пъпката на челото ти.